Спомени от старата къща.
Не остаряват спомените
за чувствата от първата любов
в живота затихват стъпките
тишината оставя щастие в живота суров.
Любовта никога няма край
в гърдите шепти и остава там
силната любов е вечна знай
боли, гори, но живее с плам.
Спомена се връща в неочакван миг
сърцето говори за любов и за душата
повтаря се в дните оня вик
и огъня спира завинаги в сърцата.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
