по идея на Артюр Рембо, "Гласните"

Във всеки звук частица спомен скривам

тайно, за да е само мой за още миг.

Във всяка буква виждам го и се проклинам,

юмруци стискам и сподавям своя вик.

А - розов, Е - кафяв, И - бял,

Ю - люляков, О - яркожълт.

А - усмивка върху устните разлял е,

смехът му топъл и гласът му в мен звучат.

Е - очите тъмни, все във моите впити,

непроницаеми, меки, тъжни, влажни.

И - бялата му тениска протрита -

куп спомени за него, всички важни.

Ю - цветът на клепките му нежни,

трепкащи върху големите очи...

И О - перцето в пръстите небрежни,

защото когато той свири, всичко в мен мълчи.