по идея на Артюр Рембо, "Гласните"
Във всеки звук частица спомен скривам
тайно, за да е само мой за още миг.
Във всяка буква виждам го и се проклинам,
юмруци стискам и сподавям своя вик.
А - розов, Е - кафяв, И - бял,
Ю - люляков, О - яркожълт.
А - усмивка върху устните разлял е,
смехът му топъл и гласът му в мен звучат.
Е - очите тъмни, все във моите впити,
непроницаеми, меки, тъжни, влажни.
И - бялата му тениска протрита -
куп спомени за него, всички важни.
Ю - цветът на клепките му нежни,
трепкащи върху големите очи...
И О - перцето в пръстите небрежни,
защото когато той свири, всичко в мен мълчи.
© Меланхолия All rights reserved.