22 ene 2008, 18:31

Спомени за изгубеното слънце

1.2K 0 1
Спомени за изгубеното слънце
Една тъжна японска мелодия


Помниш ли, когато слънцето бе засмяно,
обсипвайки земята със своите лъчи?
Помниш ли зелените пролетни поля,
изпълнени с пъстроцветни цветя?
Сега всичко е само в спомените...
В ранни зори, обвит в мъгла и мрак,
стъпките ехтят в зловеща самота,
водейки те далеч от деня и радостта,
в място, където зората е само мечта.
Сива фигура към теб бавно приидва.
Тя бе красива, в изящна коприна, 
с лице - бял албинос и нежни черти.
Но съдбата й не бе толкова светла –
отредила й да бъде гейша с китара в ръка.
Струни под фини пръсти играят,
сътворявайки песен, тъжна, неземна.
За време на радост и детски смях,
на откраднати целувки и любов,
под топлите лъчи на Изгряващото слънце...
Сега всичко е само в спомените...
Само самотна сълза напомня за тях.
Молитва скрита е в таз мелодия,
надежда за нови светли, радости дни,
когато днес ще е само черен миг - 
спомен за някога изгубено слънце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...