Спомени за изгубеното слънце
Една тъжна японска мелодия

Помниш ли, когато слънцето бе засмяно,
обсипвайки земята със своите лъчи?
Помниш ли зелените пролетни поля,
изпълнени с пъстроцветни цветя?
Сега всичко е само в спомените...
В ранни зори, обвит в мъгла и мрак,
стъпките ехтят в зловеща самота,
водейки те далеч от деня и радостта,
в място, където зората е само мечта.
Сива фигура към теб бавно приидва.
Тя бе красива, в изящна коприна, 
с лице - бял албинос и нежни черти.
Но съдбата й не бе толкова светла –
отредила й да бъде гейша с китара в ръка.
Струни под фини пръсти играят,
сътворявайки песен, тъжна, неземна.
За време на радост и детски смях,
на откраднати целувки и любов,
под топлите лъчи на Изгряващото слънце...
Сега всичко е само в спомените...
Само самотна сълза напомня за тях.
Молитва скрита е в таз мелодия,
надежда за нови светли, радости дни,
когато днес ще е само черен миг - 
спомен за някога изгубено слънце.