28 jul 2013, 15:49

Спомените

553 0 0

СПОМЕНИТЕ

 

Когато налегнат те спомени стари

И в тъжна носталгия те потопят,

Недей да си търсиш в пиянство другари

И сълзи не давай в очи да блестят.

 

Че споменът, който сърцето ти пали,

За тебе е скъп и от теб той е част.

Заспали са с него подем и провали

И скрити са болка, любов, бурна страст.

 

Той някъде там се е скрил в дълбините

И в миг неочакван се е появил,

Завърнал ума и душата ти в дните,

Когато по-млад и по-друг ти си бил.

 

Но то е отминало – днес е различно:

Ти много вода си нагазил по път.

Завръщане няма, не е и етично,

Но как да го спреш, щом е силен зовът?

 

Запазвай го спомена – той ти е ценен,

Но нови създай си и с тях забрави!

Почувствай как вените с пулс неотменен

Посока ти дават, стани и върви!

 

31.03.13

София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...