Jul 28, 2013, 3:49 PM

Спомените 

  Poetry » Phylosophy
414 0 0
СПОМЕНИТЕ
Когато налегнат те спомени стари
И в тъжна носталгия те потопят,
Недей да си търсиш в пиянство другари
И сълзи не давай в очи да блестят.
Че споменът, който сърцето ти пали,
За тебе е скъп и от теб той е част.
Заспали са с него подем и провали
И скрити са болка, любов, бурна страст.
Той някъде там се е скрил в дълбините
И в миг неочакван се е появил,
Завърнал ума и душата ти в дните, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко All rights reserved.

Random works
: ??:??