СПОМЕНИТЕ

Когато налегнат те спомени стари

И в тъжна носталгия те потопят,

Недей да си търсиш в пиянство другари

И сълзи не давай в очи да блестят.

Че споменът, който сърцето ти пали,

За тебе е скъп и от теб той е част.

Заспали са с него подем и провали

И скрити са болка, любов, бурна страст.

Той някъде там се е скрил в дълбините

И в миг неочакван се е появил,

Завърнал ума и душата ти в дните,

Когато по-млад и по-друг ти си бил.

Но то е отминало – днес е различно:

Ти много вода си нагазил по път.

Завръщане няма, не е и етично,

Но как да го спреш, щом е силен зовът?

Запазвай го спомена – той ти е ценен,

Но нови създай си и с тях забрави!

Почувствай как вените с пулс неотменен

Посока ти дават, стани и върви!

31.03.13

София