13 abr 2025, 7:37

Спомените ме водят през сънища и ден

  Poesía
236 1 0

Не трябваше, скъпа моя,
Да паднеш в скута на друг,
И какво стана с вас?
сърцето ти знае,
Но любовта остава,
винаги ще бъдеш,
В сърцето ми, завинаги,
Вашата следа.

В тишината на нощта мислите ми бягат,
Спомените ме болят, времето не лекува.
Твоята усмивка, твоята топлина,
Всичко, което обичах, вече е далеч.

Понякога се чудя къде си сега
Чувствате ли се по същия начин или сте намерили мир?
Но в сърцето ми ти си вечен,
Вашата любов, вашият белег винаги ще останат.
В тишината на нощта сърцето ме боли,
Твоите думи, твоят глас са винаги с мен.
Спомням си деня, когато бяхте там
Сега си далеч, но винаги си в сърцето ми.

Чувам твоите думи, те винаги са с мен,
Като сянка, която никога не свършва.
Твоята любов, усмивката ти винаги ме следват,
Нося в сърцето си, обичам те, никога не спирам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Biberce Muharemi Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...