13.04.2025 г., 7:37

Спомените ме водят през сънища и ден

234 1 0

Не трябваше, скъпа моя,
Да паднеш в скута на друг,
И какво стана с вас?
сърцето ти знае,
Но любовта остава,
винаги ще бъдеш,
В сърцето ми, завинаги,
Вашата следа.

В тишината на нощта мислите ми бягат,
Спомените ме болят, времето не лекува.
Твоята усмивка, твоята топлина,
Всичко, което обичах, вече е далеч.

Понякога се чудя къде си сега
Чувствате ли се по същия начин или сте намерили мир?
Но в сърцето ми ти си вечен,
Вашата любов, вашият белег винаги ще останат.
В тишината на нощта сърцето ме боли,
Твоите думи, твоят глас са винаги с мен.
Спомням си деня, когато бяхте там
Сега си далеч, но винаги си в сърцето ми.

Чувам твоите думи, те винаги са с мен,
Като сянка, която никога не свършва.
Твоята любов, усмивката ти винаги ме следват,
Нося в сърцето си, обичам те, никога не спирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Biberce Muharemi Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...