Спомените ме водят през сънища и ден

Не трябваше, скъпа моя,
Да паднеш в скута на друг,
И какво стана с вас?
сърцето ти знае,
Но любовта остава,
винаги ще бъдеш,
В сърцето ми, завинаги,
Вашата следа.

В тишината на нощта мислите ми бягат,
Спомените ме болят, времето не лекува.
Твоята усмивка, твоята топлина,
Всичко, което обичах, вече е далеч.

Понякога се чудя къде си сега
Чувствате ли се по същия начин или сте намерили мир?
Но в сърцето ми ти си вечен,
Вашата любов, вашият белег винаги ще останат.
В тишината на нощта сърцето ме боли,
Твоите думи, твоят глас са винаги с мен.
Спомням си деня, когато бяхте там
Сега си далеч, но винаги си в сърцето ми.

Чувам твоите думи, те винаги са с мен,
Като сянка, която никога не свършва.
Твоята любов, усмивката ти винаги ме следват,
Нося в сърцето си, обичам те, никога не спирам.