9 sept 2020, 20:01

Споменът

  Poesía
533 1 0

Септември дойде

октомври, ноември, декември

ще минат на галоп

и тъй годината ще се изниже

и дните ни, годините изтичат

като зърна от броеница

там някъде в началото

с цвят златист

сега от сладост леко ни нагарчат

с карамелов вкус

 

Любовите ни отлетяха

придърпали и младост, красота

за разлика от птиците

не ще се върнат

никога назад

 

Едно едничко нещо ни остана

споменът - като звезда,

там някъде блести

ще искаме да го докоснем,

но той е тъй далече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...