9.09.2020 г., 20:01

Споменът

526 1 0

Септември дойде

октомври, ноември, декември

ще минат на галоп

и тъй годината ще се изниже

и дните ни, годините изтичат

като зърна от броеница

там някъде в началото

с цвят златист

сега от сладост леко ни нагарчат

с карамелов вкус

 

Любовите ни отлетяха

придърпали и младост, красота

за разлика от птиците

не ще се върнат

никога назад

 

Едно едничко нещо ни остана

споменът - като звезда,

там някъде блести

ще искаме да го докоснем,

но той е тъй далече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...