Споменът
530
1
0
Септември дойде
октомври, ноември, декември
ще минат на галоп
и тъй годината ще се изниже
и дните ни, годините изтичат
като зърна от броеница
там някъде в началото
с цвят златист
сега от сладост леко ни нагарчат
с карамелов вкус
Любовите ни отлетяха
придърпали и младост, красота
за разлика от птиците
не ще се върнат
никога назад
Едно едничко нещо ни остана
споменът - като звезда,
там някъде блести
ще искаме да го докоснем,
но той е тъй далече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Щерева Всички права запазени
