9 сент. 2020 г., 20:01

Споменът

528 1 0

Септември дойде

октомври, ноември, декември

ще минат на галоп

и тъй годината ще се изниже

и дните ни, годините изтичат

като зърна от броеница

там някъде в началото

с цвят златист

сега от сладост леко ни нагарчат

с карамелов вкус

 

Любовите ни отлетяха

придърпали и младост, красота

за разлика от птиците

не ще се върнат

никога назад

 

Едно едничко нещо ни остана

споменът - като звезда,

там някъде блести

ще искаме да го докоснем,

но той е тъй далече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...