9 сент. 2020 г., 20:01

Споменът

529 1 0

Септември дойде

октомври, ноември, декември

ще минат на галоп

и тъй годината ще се изниже

и дните ни, годините изтичат

като зърна от броеница

там някъде в началото

с цвят златист

сега от сладост леко ни нагарчат

с карамелов вкус

 

Любовите ни отлетяха

придърпали и младост, красота

за разлика от птиците

не ще се върнат

никога назад

 

Едно едничко нещо ни остана

споменът - като звезда,

там някъде блести

ще искаме да го докоснем,

но той е тъй далече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...