Споменът

Септември дойде

октомври, ноември, декември

ще минат на галоп

и тъй годината ще се изниже

и дните ни, годините изтичат

като зърна от броеница

там някъде в началото

с цвят златист

сега от сладост леко ни нагарчат

с карамелов вкус

Любовите ни отлетяха

придърпали и младост, красота

за разлика от птиците

не ще се върнат

никога назад

Едно едничко нещо ни остана

споменът - като звезда,

там някъде блести

ще искаме да го докоснем,

но той е тъй далече.