21 jun 2007, 20:02

споменът под маскарада

  Poesía
681 0 4
Прекалила съм с грима,
и с пудрата, и със спиралата.
А радиото все така реди...
позабравената, но незабравима...
хулената, но все още любима...
символ и на болката, и на обичта.


Не издържах до припева,
роди се рекичка от очите ми,
почерни се, после се прероди в дъжд.
Изми дъждът маскарада
и се огледа в огледалото споменът.


Споменът, толкова пазен,
заключен зад толкова врати,
заровен сред милиони песъчинки
 и изгубен сред безброи звезди.
НАШАТА песен го откри...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...