споменът под маскарада
Прекалила съм с грима,
и с пудрата, и със спиралата.
А радиото все така реди...
позабравената, но незабравима...
хулената, но все още любима...
символ и на болката, и на обичта.
Не издържах до припева,
роди се рекичка от очите ми,
почерни се, после се прероди в дъжд.
Изми дъждът маскарада
и се огледа в огледалото споменът.
Споменът, толкова пазен,
заключен зад толкова врати,
заровен сред милиони песъчинки
и изгубен сред безброи звезди.
НАШАТА песен го откри...
и с пудрата, и със спиралата.
А радиото все така реди...
позабравената, но незабравима...
хулената, но все още любима...
символ и на болката, и на обичта.
Не издържах до припева,
роди се рекичка от очите ми,
почерни се, после се прероди в дъжд.
Изми дъждът маскарада
и се огледа в огледалото споменът.
Споменът, толкова пазен,
заключен зад толкова врати,
заровен сред милиони песъчинки
и изгубен сред безброи звезди.
НАШАТА песен го откри...
© Таня Атанасова All rights reserved.
