Споменът залъга ме
835
0
0
Умората в душата се просмуква,
отронва тихо златни листи,
как бързо вятърът отвя мечтите
и днес сърцето ми на тъжен стон прилича.
Усмивката-наивница
потърси те с очи,
а споменът залъга ме,
че с мене си.
Не мога да повярвам, че отново
нехаещ се топиш в блаженство,
а аз се губя между призрачни лъчи -
заключвам пак лъжите ти.
А вярата в сърцето заскимтя,
въздухът притисна ме стремглаво,
не, аз не искам да си върна любовта -
вратата на мечтите си затварям.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
