Споменът залъга ме

Oct 13, 2009, 9:52 PM

Poetry » Love

694 0 0

Умората в душата се просмуква,
отронва тихо златни листи,
как бързо вятърът отвя мечтите
и днес сърцето ми на тъжен стон прилича.
Усмивката-наивница
потърси те с очи,
а споменът залъга ме,
че с мене си.
Не мога да повярвам, че отново
нехаещ се топиш в блаженство,
а аз се губя между призрачни лъчи -
заключвам пак лъжите ти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Споменът залъга ме

Want to read more?

Random works