Умората в душата се просмуква,

отронва тихо златни листи,

как бързо вятърът отвя мечтите

и днес сърцето ми на тъжен стон прилича.

Усмивката-наивница

потърси те с очи,

а споменът залъга ме,

че с мене си.

Не мога да повярвам, че отново

нехаещ се топиш в блаженство,

а аз се губя между призрачни лъчи -

заключвам пак лъжите ти.

А вярата в сърцето заскимтя,

въздухът притисна ме стремглаво,

не, аз не искам да си върна любовта -

вратата на мечтите си затварям.