1 jul 2023, 8:08

Спомнете си за мен

  Poesía
917 2 1

СПОМНЕТЕ СИ ЗА МЕН

 

... смирих се с невъзможните неща,

с които цял живот бях в тиха разпра –

да си мълча, когато глупостта,

наместо да малее – с кеф нараства,

 

щом искам хлебец някому да дам,

а жажда той от мен злата и сърма,

когато попът кръсти се във храм –

а с лявата във дискосите бърка,

 

и просякът лъжлив с отрязан крак

се прибере със мерцедеса в село,

и плюе невъзможният простак

връз помисъл добра и благо дело,

 

и вярвам аз – отчаян идиот! –

на всяка сричка в Божиите думи,

готов съм още цял един живот

да извървя по мъчните си друми!

 

Когато официалната лъжа

превръща се в държавна политика,

спомнете си за мен, и – бас държа! –

ще ви се плаче и ще ви се вика.

 

28 юний 2023 г.

гр. Варна, 17, 15 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...