СПОМНЕТЕ СИ ЗА МЕН
... смирих се с невъзможните неща,
с които цял живот бях в тиха разпра –
да си мълча, когато глупостта,
наместо да малее – с кеф нараства,
щом искам хлебец някому да дам,
а жажда той от мен злата и сърма,
когато попът кръсти се във храм –
а с лявата във дискосите бърка,
и просякът лъжлив с отрязан крак
се прибере със мерцедеса в село,
и плюе невъзможният простак ...