2 nov 2008, 22:07

Спомни си море 

  Poesía » Del paisaje
725 0 4

Веднъж ли на брега ти , до скалата,

седяла съм унесена в мечти,

веднъж ли в плен на красотата

гледала съм  как твойта шир блести...

 

Ту метне се вълна и ревне в пяна

или се губи в безлюдния простор,

или в кроткия си  сън люляна

зове ме с далечен мамещ взор.

 

На нощния покой в тишината

веднъж ли море спомни си аз копнях

да вкуси плътта ми от хладината

ти, с който спомен - аз тъй дълго живях.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??