Nov 2, 2008, 10:07 PM

Спомни си море 

  Poetry » Landscape
618 0 4

Веднъж ли на брега ти , до скалата,

седяла съм унесена в мечти,

веднъж ли в плен на красотата

гледала съм  как твойта шир блести...

 

Ту метне се вълна и ревне в пяна

или се губи в безлюдния простор,

или в кроткия си  сън люляна

зове ме с далечен мамещ взор.

 

На нощния покой в тишината

веднъж ли море спомни си аз копнях

да вкуси плътта ми от хладината

ти, с който спомен - аз тъй дълго живях.

© Мадлен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??