Ще присъствам, зная, в съня ти,
като дим от изгаснала цигара.
Оставих те без дъх, дори без вяра,
и не ми се ще да те намирам пак такава.
Ако те позная, ще се върна,
за да ти кажа тихо - “Сбогом…”
Ако се разминем, ще те прегърна,
ще те обвия като вятър и ще си замина.
С облаци ще обикалям небесата,
докато съм аз, докато те има.
След туй ще идем заедно в далечината,
към страната стара на звездите.
Най-накрая ще сме сбъднали мечтите си -
по-истински, по сигурни и по-спокойни.
Във вечността ще сме, където никога
не свършват дните...
© Яни Todos los derechos reservados