Sep 22, 2011, 12:13 AM

Спонтанно

  Poetry » Love
950 0 4


Ще присъствам, зная, в съня ти,

като дим от изгаснала цигара.

 

Оставих те без дъх, дори без вяра,

и не ми се ще да те намирам пак такава.

 

Ако те позная, ще се върна,

за да ти кажа тихо - “Сбогом…”

 

Ако се разминем, ще те прегърна,

ще те обвия като вятър и ще си замина.

 

С облаци ще обикалям небесата,

докато съм аз, докато те има.

 

След туй ще идем заедно в далечината,

към страната стара на звездите.

 

Най-накрая ще сме сбъднали мечтите си -

по-истински, по сигурни и по-спокойни.

 

Във вечността ще сме, където никога

не свършват дните...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яни All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Сбогом" ли е това или "Здравей отново" ,не разбрах,но ми хареса.
  • Много искрено, хубаво и докосващо! Поздрав!
  • http://www.youtube.com/watch?v=XC5GrF_31zc&feature=related
  • 'страната стара на звездите'
    там сигурно е хубаво, поздрави!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....