Спонтанно

vixi (Яна)
125 11

2 ene 2010, 13:59

Poesía

522 0 0

Когато в линията се загубиш

във глас със ритъм непознат,

във който неизбежно ще се влюбиш…

О, да! Така звучи грехът!

Когато тихо се откриеш

в очите на едно дете

и в устните ù щом отпиеш

цветя, и вяра, и море,

когато с думи те възбужда

и лазиш в нейните крака,

от нея нямаш просто нужда,

защото тя е Любовта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.