Спонтанно
Една случка запали ми мрака,
тишината ми с плисък разля...
Той бе млад. Гонеше трийсеттака,
но посегна към чужди слова.
Аплодираха всички успеха,
мъдростта, дето беше отнел...
Той навлече не свои доспехи,
а онези, които бе взел.
Разпознах го. Почувствах се жалък.
Той препускаше с чуждият кон.
Ще преглътна горчивия залък.
На крадците им дават днес трон...
Моя малка, нещастна Родино,
с шепа хора и с маса творци,
боледуваш от тази картина,
че се тачат крадци, подлеци...
От такива сълзят ми очите
и душата, ранена, боли.
Този строй ни ограбва открито,
но от кражбите вече смърди.
Една случка запали ми мрака,
тишината ми с плисък разля.
Днес се моля, дано да дочакам
светъл лъч от добри времена.
тишината ми с плисък разля...
Той бе млад. Гонеше трийсеттака,
но посегна към чужди слова.
Аплодираха всички успеха,
мъдростта, дето беше отнел...
Той навлече не свои доспехи,
а онези, които бе взел.
Разпознах го. Почувствах се жалък.
Той препускаше с чуждият кон.
Ще преглътна горчивия залък.
На крадците им дават днес трон...
Моя малка, нещастна Родино,
с шепа хора и с маса творци,
боледуваш от тази картина,
че се тачат крадци, подлеци...
От такива сълзят ми очите
и душата, ранена, боли.
Този строй ни ограбва открито,
но от кражбите вече смърди.
Една случка запали ми мрака,
тишината ми с плисък разля.
Днес се моля, дано да дочакам
светъл лъч от добри времена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
