13 мар. 2008 г., 19:27

Спонтанно

1K 0 10
Една случка запали ми мрака,
тишината ми с плисък разля...
Той бе млад. Гонеше трийсеттака,
но посегна към чужди слова.

Аплодираха всички успеха,
мъдростта, дето беше отнел...
Той навлече не свои доспехи,
а онези, които бе взел.

Разпознах го. Почувствах се жалък.
Той препускаше с чуждият  кон.
Ще преглътна горчивия залък.
На крадците им дават днес трон...

Моя малка, нещастна Родино,
с шепа хора и с маса творци,
боледуваш от тази картина,
че се тачат крадци, подлеци...

От такива сълзят ми очите
и душата, ранена, боли.
Този строй ни ограбва открито,
но от кражбите вече смърди.

Една случка запали ми мрака,
тишината ми с плисък разля.
Днес се моля, дано да дочакам
светъл лъч от добри времена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Възхищавам ти се, Вальо! Не само на таланта, а и на смелостта и на доблестта да бъдеш спонтанно...до болка откровен! Великолепен стих! Боли ме само от поредния повод, който го е породил!
  • "Аплодираха всички успеха,
    мъдростта, дето беше отнел...
    Той навлече не свои доспехи,
    а онези, които бе взел."

    Поздравявам те за смелостта да извикаш истината! И то точно тук, в "Откровения"!

    Не разбирам защо го правят... Няма нищо лошо в това да препускаш с чужд кон - нали затова е поезията, прозата, литературата и изкуството като цяло - цитираме чужди стихове и мисли, които са докоснали най-фините струни в душата ни и ако можем, сътворяваме свои, които също да докоснат нечия душа. Страшното е, че някои си позволяват да си "присвояват коня". Страшното е, че сядат на трона... и обират чужди лаври...

    По въпроса за отреждането на Боговете - "Не е виновен този, който яде баницата, а онзи, дето му я дава." Но ти напрАви това, което трябваше! Дано да бъдеш чут и правилно разбран! Подкрепям всичко, което казваш в стиха си!
    Поздрав, Вал!
  • Браво. АЗ съм крадец така ли мислиш.

    Поздравявам те за хубавото описание.

    Благодаря
  • И аз за това се моля, Вальо!
    А ти си описал потресаваща истина.
  • Дано по-скоро си проправи път през мрака този светъл лъч! Аз вярвам, че все пак ще има такъв! Поздрав за хубавия стих!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...