Mar 13, 2008, 7:27 PM

Спонтанно

  Poetry » Civic
1K 0 10
Една случка запали ми мрака,
тишината ми с плисък разля...
Той бе млад. Гонеше трийсеттака,
но посегна към чужди слова.

Аплодираха всички успеха,
мъдростта, дето беше отнел...
Той навлече не свои доспехи,
а онези, които бе взел.

Разпознах го. Почувствах се жалък.
Той препускаше с чуждият  кон.
Ще преглътна горчивия залък.
На крадците им дават днес трон...

Моя малка, нещастна Родино,
с шепа хора и с маса творци,
боледуваш от тази картина,
че се тачат крадци, подлеци...

От такива сълзят ми очите
и душата, ранена, боли.
Този строй ни ограбва открито,
но от кражбите вече смърди.

Една случка запали ми мрака,
тишината ми с плисък разля.
Днес се моля, дано да дочакам
светъл лъч от добри времена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Възхищавам ти се, Вальо! Не само на таланта, а и на смелостта и на доблестта да бъдеш спонтанно...до болка откровен! Великолепен стих! Боли ме само от поредния повод, който го е породил!
  • "Аплодираха всички успеха,
    мъдростта, дето беше отнел...
    Той навлече не свои доспехи,
    а онези, които бе взел."

    Поздравявам те за смелостта да извикаш истината! И то точно тук, в "Откровения"!

    Не разбирам защо го правят... Няма нищо лошо в това да препускаш с чужд кон - нали затова е поезията, прозата, литературата и изкуството като цяло - цитираме чужди стихове и мисли, които са докоснали най-фините струни в душата ни и ако можем, сътворяваме свои, които също да докоснат нечия душа. Страшното е, че някои си позволяват да си "присвояват коня". Страшното е, че сядат на трона... и обират чужди лаври...

    По въпроса за отреждането на Боговете - "Не е виновен този, който яде баницата, а онзи, дето му я дава." Но ти напрАви това, което трябваше! Дано да бъдеш чут и правилно разбран! Подкрепям всичко, което казваш в стиха си!
    Поздрав, Вал!
  • Браво. АЗ съм крадец така ли мислиш.

    Поздравявам те за хубавото описание.

    Благодаря
  • И аз за това се моля, Вальо!
    А ти си описал потресаваща истина.
  • Дано по-скоро си проправи път през мрака този светъл лъч! Аз вярвам, че все пак ще има такъв! Поздрав за хубавия стих!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...