13.03.2008 г., 19:27

Спонтанно

1K 0 10
Една случка запали ми мрака,
тишината ми с плисък разля...
Той бе млад. Гонеше трийсеттака,
но посегна към чужди слова.

Аплодираха всички успеха,
мъдростта, дето беше отнел...
Той навлече не свои доспехи,
а онези, които бе взел.

Разпознах го. Почувствах се жалък.
Той препускаше с чуждият  кон.
Ще преглътна горчивия залък.
На крадците им дават днес трон...

Моя малка, нещастна Родино,
с шепа хора и с маса творци,
боледуваш от тази картина,
че се тачат крадци, подлеци...

От такива сълзят ми очите
и душата, ранена, боли.
Този строй ни ограбва открито,
но от кражбите вече смърди.

Една случка запали ми мрака,
тишината ми с плисък разля.
Днес се моля, дано да дочакам
светъл лъч от добри времена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Възхищавам ти се, Вальо! Не само на таланта, а и на смелостта и на доблестта да бъдеш спонтанно...до болка откровен! Великолепен стих! Боли ме само от поредния повод, който го е породил!
  • "Аплодираха всички успеха,
    мъдростта, дето беше отнел...
    Той навлече не свои доспехи,
    а онези, които бе взел."

    Поздравявам те за смелостта да извикаш истината! И то точно тук, в "Откровения"!

    Не разбирам защо го правят... Няма нищо лошо в това да препускаш с чужд кон - нали затова е поезията, прозата, литературата и изкуството като цяло - цитираме чужди стихове и мисли, които са докоснали най-фините струни в душата ни и ако можем, сътворяваме свои, които също да докоснат нечия душа. Страшното е, че някои си позволяват да си "присвояват коня". Страшното е, че сядат на трона... и обират чужди лаври...

    По въпроса за отреждането на Боговете - "Не е виновен този, който яде баницата, а онзи, дето му я дава." Но ти напрАви това, което трябваше! Дано да бъдеш чут и правилно разбран! Подкрепям всичко, което казваш в стиха си!
    Поздрав, Вал!
  • Браво. АЗ съм крадец така ли мислиш.

    Поздравявам те за хубавото описание.

    Благодаря
  • И аз за това се моля, Вальо!
    А ти си описал потресаваща истина.
  • Дано по-скоро си проправи път през мрака този светъл лъч! Аз вярвам, че все пак ще има такъв! Поздрав за хубавия стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...