Кротува денят във новото утро.
птици крият във въздуха устремен полет.
Вятър с облаци зида крепост на слънцето!
но един лъч пробива, поставя Ново Начало!
И от прозореца прахта избърсах,
света погледнах в друго огледало,
без пелена от болка и горчиви сълзи!
Живота искам да започна отначало!
И преговарях с Бога, с всичките светии,
да не си иконата единствена и свята,
в която молитвите си вплитах,
забравила за красотата на Земята!
Споразумях се на иконописеца с ръката,
да те изтрие! Отново да не те рисува.
Иконата е блага, праведна и свята,
ако с молитвите към нея ни лекува!
20.01.2009 г.
© Вероника Валери Todos los derechos reservados