Mar 5, 2009, 6:44 AM

Споразумях се...

  Poetry » Love
945 0 3

Кротува денят във новото утро.

птици крият във въздуха устремен полет.

Вятър с облаци зида крепост на слънцето!

но един лъч пробива, поставя Ново Начало!


И от прозореца прахта избърсах,

света погледнах в друго огледало,

без пелена от болка и горчиви сълзи!

Живота искам да започна отначало!


И преговарях с Бога, с всичките светии,

да не си иконата единствена и свята,

в която молитвите си вплитах,

забравила за красотата на Земята!


Споразумях се на иконописеца с ръката,

да те изтрие! Отново да не те рисува.

Иконата е блага, праведна и свята,

ако с молитвите към нея ни лекува!

 

20.01.2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Валери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...