7 ene 2007, 13:41  

Спри

  Poesía
1.2K 0 3

Когато светлините загаснат в нощта,

когато те обхване злобна самота,

когато тишината завладее всеки кът

и ти почувстваш за пореден път,

че попадаш в собствения си капан

и знаеш, че няма излизане от там.

Спри да се бунтуваш,

Спри да сънуваш победата над себе си.

Спри! Спомни си!

Спомни си, че пак си бил тук.

Спомни си и направи го на пук.

Вдигни глава! Засмей се! Заплач!

Знай, че всичко сам избираш ти. Свали хомота си!

Вмъкни промените в живота си!

И открий малкият пламък.

Стоплящ твоят душевен замък.

Забрави тежкият гнет

и на усмивката кажи „Привет”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...