7 ene 2007, 13:41  

Спри

  Poesía
1.2K 0 3

Когато светлините загаснат в нощта,

когато те обхване злобна самота,

когато тишината завладее всеки кът

и ти почувстваш за пореден път,

че попадаш в собствения си капан

и знаеш, че няма излизане от там.

Спри да се бунтуваш,

Спри да сънуваш победата над себе си.

Спри! Спомни си!

Спомни си, че пак си бил тук.

Спомни си и направи го на пук.

Вдигни глава! Засмей се! Заплач!

Знай, че всичко сам избираш ти. Свали хомота си!

Вмъкни промените в живота си!

И открий малкият пламък.

Стоплящ твоят душевен замък.

Забрави тежкият гнет

и на усмивката кажи „Привет”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...