7 янв. 2007 г., 13:41  

Спри 

  Поэзия
992 0 3

Когато светлините загаснат в нощта,

когато те обхване злобна самота,

когато тишината завладее всеки кът

и ти почувстваш за пореден път,

че попадаш в собствения си капан

и знаеш, че няма излизане от там.

Спри да се бунтуваш,

Спри да сънуваш победата над себе си.

Спри! Спомни си!

Спомни си, че пак си бил тук.

Спомни си и направи го на пук.

Вдигни глава! Засмей се! Заплач!

Знай, че всичко сам избираш ти. Свали хомота си!

Вмъкни промените в живота си!

И открий малкият пламък.

Стоплящ твоят душевен замък.

Забрави тежкият гнет

и на усмивката кажи „Привет”.

© Дими Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??