Спри
Когато светлините загаснат в нощта,
когато те обхване злобна самота,
когато тишината завладее всеки кът
и ти почувстваш за пореден път,
че попадаш в собствения си капан
и знаеш, че няма излизане от там.
Спри да се бунтуваш,
Спри да сънуваш победата над себе си.
Спри! Спомни си!
Спомни си, че пак си бил тук.
Спомни си и направи го на пук.
Вдигни глава! Засмей се! Заплач!
Знай, че всичко сам избираш ти. Свали хомота си!
Вмъкни промените в живота си!
И открий малкият пламък.
Стоплящ твоят душевен замък.
Забрави тежкият гнет
и на усмивката кажи „Привет”.
© Дими Илиева All rights reserved.
