Спри

slavimn (Славяна)
66 389

14 nov 2010, 21:51

Poesía » De amor

632 0 2

Зная, че мога да се преборя с теб, дано успея и срещу

себе си...

Южен плод върху висулка ледена

е душата при среща със теб.

Ръцете от свян са наведени,

в ресниците – огън свиреп.

При толкова много оазиси,

защо ми е пустинята твоя?

Трябва ли да гоня миражите,

защо искаш те да са мои?

Върви по пътя си, Дон Жуане,

не ми трябва да съм Елвира.

Сам знаеш, пленителни страннико –

от мен днес нежност, а утре – лава извира.

Не си готов да изгориш на пътя ù,

затова не прескачай стъпалото.

Не можеш да идеш с мен в бъдното,

така че спри зад махалото.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.