Nov 14, 2010, 9:51 PM

Спри 

  Poetry » Love
629 0 2

                                 Зная, че мога да се преборя с теб, дано успея и срещу

                                 себе си...


Южен плод върху висулка ледена

е душата при среща със теб.

Ръцете от свян са наведени,

в ресниците – огън свиреп.

       При толкова много оазиси,

       защо ми е пустинята твоя?

       Трябва ли да гоня миражите,

       защо искаш те да са мои?

Върви по пътя си, Дон Жуане,

не ми трябва да съм Елвира.

Сам знаеш, пленителни страннико –

от мен днес нежност, а утре – лава извира.

       Не си готов да изгориш на пътя ù,

       затова не прескачай стъпалото.

       Не можеш да идеш с мен в бъдното,

       така че спри зад махалото.

© Славяна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??