Спри
Зная, че мога да се преборя с теб, дано успея и срещу
себе си...
Южен плод върху висулка ледена
е душата при среща със теб.
Ръцете от свян са наведени,
в ресниците – огън свиреп.
При толкова много оазиси,
защо ми е пустинята твоя?
Трябва ли да гоня миражите,
защо искаш те да са мои?
Върви по пътя си, Дон Жуане,
не ми трябва да съм Елвира.
Сам знаеш, пленителни страннико –
от мен днес нежност, а утре – лава извира.
Не си готов да изгориш на пътя ù,
затова не прескачай стъпалото.
Не можеш да идеш с мен в бъдното,
така че спри зад махалото.
© Славяна All rights reserved.
