Спри

slavimn (Славяна)
66 389

14.11.2010 г., 21:51 ч.

Поезия » Любовна

630 0 2

Зная, че мога да се преборя с теб, дано успея и срещу

себе си...

Южен плод върху висулка ледена

е душата при среща със теб.

Ръцете от свян са наведени,

в ресниците – огън свиреп.

При толкова много оазиси,

защо ми е пустинята твоя?

Трябва ли да гоня миражите,

защо искаш те да са мои?

Върви по пътя си, Дон Жуане,

не ми трябва да съм Елвира.

Сам знаеш, пленителни страннико –

от мен днес нежност, а утре – лава извира.

Не си готов да изгориш на пътя ù,

затова не прескачай стъпалото.

Не можеш да идеш с мен в бъдното,

така че спри зад махалото.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.