20 ago 2007, 9:51

СПРИ, СЪРЦЕ!

  Poesía
1.3K 0 5

Спри, сърце, недей да биеш,

за него непрестанно да тъжиш.

Не заслужава той сълзи да триеш

и горчилката в душата да таиш.

 

Спри, сърце, недей да биеш,

жестоките слова да премълчиш.

Спри! Болката недей да криеш,

от угризенията пак да го спасиш.

 

Спри, сърце, да го обичаш!

Знам, за тебе невъзможно е това,

но заслужил е единствено да се отричаш

от него и от възможността за любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът ти е пропит със завладяващи чувства... и много емоции! Силен е! Браво, поздрави Марина
  • Благодаря на всички ви за хубавите думи и пожелания. Аз на свой ред ви желая да сте усмихнати и щастливи, за да продължавате да пишете завладяващите си произведения! Благодаря от сърце
  • И аз мисля като Маги!
    Всичко ще си дойде на мястото!
    А сега пиши,хубаво е!
  • Сякаш четеш мислите ми ... но се надявам сърцето ти да не спира да бие заради някой, който не заслужава!Успех и продължавай все така
  • Времето ще оправи нещата. Хубав стих.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...