20.08.2007 г., 9:51

СПРИ, СЪРЦЕ!

1.3K 0 5

Спри, сърце, недей да биеш,

за него непрестанно да тъжиш.

Не заслужава той сълзи да триеш

и горчилката в душата да таиш.

 

Спри, сърце, недей да биеш,

жестоките слова да премълчиш.

Спри! Болката недей да криеш,

от угризенията пак да го спасиш.

 

Спри, сърце, да го обичаш!

Знам, за тебе невъзможно е това,

но заслужил е единствено да се отричаш

от него и от възможността за любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът ти е пропит със завладяващи чувства... и много емоции! Силен е! Браво, поздрави Марина
  • Благодаря на всички ви за хубавите думи и пожелания. Аз на свой ред ви желая да сте усмихнати и щастливи, за да продължавате да пишете завладяващите си произведения! Благодаря от сърце
  • И аз мисля като Маги!
    Всичко ще си дойде на мястото!
    А сега пиши,хубаво е!
  • Сякаш четеш мислите ми ... но се надявам сърцето ти да не спира да бие заради някой, който не заслужава!Успех и продължавай все така
  • Времето ще оправи нещата. Хубав стих.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...