Спри, сърце, недей да биеш,
за него непрестанно да тъжиш.
Не заслужава той сълзи да триеш
и горчилката в душата да таиш.
Спри, сърце, недей да биеш,
жестоките слова да премълчиш.
Спри! Болката недей да криеш,
от угризенията пак да го спасиш.
Спри, сърце, да го обичаш!
Знам, за тебе невъзможно е това,
но заслужил е единствено да се отричаш
от него и от възможността за любовта.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Благодаря от сърце
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
