29 nov 2015, 21:50

Спрях да пиша вече

552 0 0

Спрях да пиша вече, скъпа
и не знам какъв е смисъла на този живот?
Да мълча и с себе си да споря аз не мога,
но да пиша няма смисъл, ако темата не е любов....

Не мога явно повече от себе си да дам,
дори за това което винаги съм искал,
но не е ли твърде рано от сега да се предам?
Ах колко много листове за теб написах....

Излъгах те, признавам си, не беше честно.
Ти не заслужаваш с теб да се държат така....
Излъгах те, любима, аз, че те обичам,
но най-добрия лъжец винаги казва истината!

Спрях да пиша и сега живея в празнота,
дори най-хубавото нещо в мен погубих....
И проклинам дявола и любовта, за дето
от най-кошмарния си сън не се събудих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...