29 нояб. 2015 г., 21:50

Спрях да пиша вече

549 0 0

Спрях да пиша вече, скъпа
и не знам какъв е смисъла на този живот?
Да мълча и с себе си да споря аз не мога,
но да пиша няма смисъл, ако темата не е любов....

Не мога явно повече от себе си да дам,
дори за това което винаги съм искал,
но не е ли твърде рано от сега да се предам?
Ах колко много листове за теб написах....

Излъгах те, признавам си, не беше честно.
Ти не заслужаваш с теб да се държат така....
Излъгах те, любима, аз, че те обичам,
но най-добрия лъжец винаги казва истината!

Спрях да пиша и сега живея в празнота,
дори най-хубавото нещо в мен погубих....
И проклинам дявола и любовта, за дето
от най-кошмарния си сън не се събудих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...