Спрях да пиша вече, скъпа
и не знам какъв е смисъла на този живот?
Да мълча и с себе си да споря аз не мога,
но да пиша няма смисъл, ако темата не е любов....

Не мога явно повече от себе си да дам,
дори за това което винаги съм искал,
но не е ли твърде рано от сега да се предам?
Ах колко много листове за теб написах....

Излъгах те, признавам си, не беше честно.
Ти не заслужаваш с теб да се държат така....
Излъгах те, любима, аз, че те обичам,
но най-добрия лъжец винаги казва истината!

Спрях да пиша и сега живея в празнота,
дори най-хубавото нещо в мен погубих....
И проклинам дявола и любовта, за дето
от най-кошмарния си сън не се събудих!