22 mar 2017, 19:42

Спрян речитатив

1.4K 4 13

Днес няма да ти говоря във рими.

Само с два-три реда – за украса.

Няма да изричам думи непростими,

които, знам, още някъде в нас са.

 

И сълзите си няма да ти покажа,

които се крият зад наранена гордост.

Колкото и да искам, няма да докажа,

че връзката ни заразена е с подлост.

 

За милост също няма да те моля,

виждайки ясно колко си щастлив.

Чувствата си в сейфа ще затворя,

спирайки започнатия речитатив.

 

Но редовете станаха повече от два.

Извини желанието ми за изповед.

Сърцето ми тънката нишка изтърва –

тежко смазано остана то от теб.

 

Затова използвам думи неримувани –

за да не можеш да ме разпознаеш.

И, когато видя раните си излекувани,

чак тогава ще допусна да се покаеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за посещението и светланата, която донесохте с него!
    Вие ме оставяте безмълвна!
  • Прекрасно е, останах безмълвна! Поздравления!
  • Хареса ми много! Лирическата отстоява позицията си в живота, любовта си. И каквото и да се случва се оставя да чувства и да бъде. Изключително искрена и естествена, чертае път към светлината. Поздравления...
  • Всяко твое включване е блаженство, прелестна Лили.
    Благодаря ти, че ме правиш част от него!
  • Тук съм. Благодаря ти, мила Биби! Появявай се по честичко. Чакам с нетърпение. Красотата и магията на
    Сърцето, което твори. Остави ме бездумна и замислена... А последната строфа е уникална! прегръдки

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...