Спрян речитатив
Днес няма да ти говоря във рими.
Само с два-три реда – за украса.
Няма да изричам думи непростими,
които, знам, още някъде в нас са.
И сълзите си няма да ти покажа,
които се крият зад наранена гордост.
Колкото и да искам, няма да докажа,
че връзката ни заразена е с подлост.
За милост също няма да те моля,
виждайки ясно колко си щастлив.
Чувствата си в сейфа ще затворя,
спирайки започнатия речитатив.
Но редовете станаха повече от два.
Извини желанието ми за изповед.
Сърцето ми тънката нишка изтърва –
тежко смазано остана то от теб.
Затова използвам думи неримувани –
за да не можеш да ме разпознаеш.
И, когато видя раните си излекувани,
чак тогава ще допусна да се покаеш.
© Биби All rights reserved.
