Спрян речитатив
Днес няма да ти говоря във рими.
Само с два-три реда – за украса.
Няма да изричам думи непростими,
които, знам, още някъде в нас са.
И сълзите си няма да ти покажа,
които се крият зад наранена гордост.
Колкото и да искам, няма да докажа,
че връзката ни заразена е с подлост.
За милост също няма да те моля,
виждайки ясно колко си щастлив.
Чувствата си в сейфа ще затворя,
спирайки започнатия речитатив.
Но редовете станаха повече от два.
Извини желанието ми за изповед.
Сърцето ми тънката нишка изтърва –
тежко смазано остана то от теб.
Затова използвам думи неримувани –
за да не можеш да ме разпознаеш.
И, когато видя раните си излекувани,
чак тогава ще допусна да се покаеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биби Всички права запазени
