Спусна се нощта
Когато ти си тръгна,
изгасна слънцето
и спусна се нощта,
когато ти си тръгна,
валеше дъжд и пустота.
Душата ми заплака
във тая тишина,
не чуваше дъжда
и спряло бе сърцето,
потънало във самота.
Когато ти си тръгна,
не, нямаше звезди
и нямаше луна,
една огромна бездна,
лишена бях от светлина.
Когато ти си тръгна,
изгасна слънцето
и спусна се нощта,
когато ти си тръгна,
валеше дъжд и пустота.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados