Спусна се нощта
Когато ти си тръгна,
изгасна слънцето
и спусна се нощта,
когато ти си тръгна,
валеше дъжд и пустота.
Душата ми заплака
във тая тишина,
не чуваше дъжда
и спряло бе сърцето,
потънало във самота.
Когато ти си тръгна,
не, нямаше звезди
и нямаше луна,
една огромна бездна,
лишена бях от светлина.
Когато ти си тръгна,
изгасна слънцето
и спусна се нощта,
когато ти си тръгна,
валеше дъжд и пустота.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
